•             Изчисляване на топлинните загуби на помещенията. Топлинните загуби зависят от размерите и топлопроводимоста на външните ограждащи елементи на помещенията : прозорци, врати, външни стени, подове и тавани.

•       Изчисляваме топлинните потоци от серпентините в помещенията , те зависят от стъпката с която са навити серпентините, от температурата на топлоносителят, от дебелината на изолацията под тръбите и от настилката на пода, дали ще са керамични плочки, паркет или ламинат или мокет.Например при стъпка 20 см. Топлинният поток при плочки/паркет/ мокет е съответно 100/80/60 Вата за квадратен метър.

•       Ако топлинните загуби не могат да се покрият от топлинните потоци трябва да добавим и друт източник на топлина . Много добро решение е водата да постъпва първо в радиатор след което да отива в серпентината на подовото отопление. По този начин освен че ще увеличиме топлинната мощност на нашата инсталация ще можем и да регулираме температурата на помещението посредством термоглавата на радиатора.

•       Допустимата температура на пода е 29С а в зоната на периметъра на помещенията , един метър от външните стени, 35С . За мокрите помещения допустимата температура на пода е 33С. Температурата на пода зависи от стъпката на тръбите .

•             Замаската над тръбите трябва да бъде минимум 3 см но не и повече от 5 см. Замаската има функцията да разпредели равномерно температурата върху пода. Тя играе и ролята на охлаждащо ребро за тръбите. Също така има акомулационнен ефект за топлината.

След като е създаден проекта, определена е стъпката на серпентините идва етапът на изпълнението.

• Към бетонната плоча се залепва твърд изолационен материал.

• Върху изолацията се поставя армировъчна мрежа, която се закрепва с дюбели.

• По стените на помещението на височината на замаската се поставят тънък изолационнен материал , който служи за обиране на топлинните разширения на замаската.

• Тръбите се разполагат върху мрежата и се закрепват за нея или със свински опашки или с армировъчна тел.